„…. Идеята за свободата е всесилна
и любовта към нея сичко може да прави…”
На 06.01.1848 г. в будното балканско градче Калофер се ражда първият син на даскал Ботьо Петков и Иванка Ботева – Христо Ботев.
През 1854 г. Христо Ботев започва да учи в Калоферското основно училище. Чете български и руски книги в богатата училищна библиотека, наблюдава отношенията между богати и бедни, между потиснати и потисници.
През октомври 1863 г. заминава за Русия, където продължава образованието си във Втора одеска гимназия. Учи и се самообразова, чете големите руски писатели реалисти: Пушкин, Лермонтов и Некрасов. Възприема идеите на руските революционни демократи: Чернишевски и Добролюбов. Увлича се от практическата революционна дейност. През 1865 г. Ботев е изключен от гимназията, записва се студент в Одеския университет.
След кратко учителстване в село Задунаевка, Христо Ботев се връща в Калофер, за да замести болния си баща в училище. На празника на Кирил и Методий /11 май 1876г./ произнася слово, с което открито призовава към борба. Подложен на гонения поетът напуска Калофер завинаги и се установява в Румъния.
В Браила се отдава на творческа дейност, сътрудничи на в. „Дунавска зора”. Дружи с момчетата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа. През 1868/69 г. живее с Васил Левски в една запустяла воденица край Букурещ. През 1870 г. води незаседнал живот, занимава се с нелегална революционна дейност, подпомага пренасянето на революционна литература в Русия.
През 1873г. започва да излиза сатиричният вестник на Ботев ”Будилник”, публикува стихове във в.”Независимост”. През 1876г. заминава за Русия да събере средства за организиране на чета.
Със съобщението за Априлското въстание Ботев развива трескава дейност по организиране на четата и решава да стане войвода. На 13 май 1876г. се сбогува със семейството си и поема по пътя на безсмъртието. От Гюргево с част от четниците се качва на парахода „Радецки”. На 18 май 1876 г. е първата среща на четата с турски войски в местността „Милин камък”. На 1 юни 1876 г. привечер след сражение единичен куршум пронизва Ботев в гърдите. Поетът пада под връх „Камарата” между суровите склонове на Врачанския балкан.
Живот и дело, идеали и дейност се сливат в едно в личността на Христо Ботев и се превръщат в символ на патриотизъм. В чест на 100-годишнината от рождението на поета училището ни приема името му за свой патрон /1948г./.